Катарското богомилско християнство. Част 1 – Мишел Муние

Мишел Муние посвещава няколко години на работата си върху този свой голям есеистичен, философски и исторически труд. Осъзнавайки вътрешния смисъл на събитията през Средновековието – чрез интуицията и въображението, които подпомагат научното знание с естетично-поетични откровения, – той разкрива красотата и силата на богомилското живо християнско Слово, което е пробудило през X и XI век цяла Европа. Негов съществен извод е, че богомилските идеи реално са причина за появата на средновековните приказки, а същевременно и надеждна градивна основа на пробудата на народите за съзнателен творчески труд и за неудържим стремеж към политическа свобода.

С исторически факти и задълбочени философски анализи той оборва широко разпространени неверни възгледи (особено твърденията за „дуализъм“ на богомилството), за да разбули постепенно по 616^-те страници на своята книга най-сетне истината: „Словото на богомилите дава чистото Христово знание за могъществото на Любовта и за всесилието на Истината, за самия Дух на Свободата.“ И заявява открито: „То е средновековната изява на Христос чрез Апостолите-богомили, която доведе до мощната историческа пробуда на нашите западноевропейски култури.“

Мишел Муние (1944 г.) е автор със солидна университетска подготовка по богословие и история. Още на младини е бил въодушевен от българските религиозни легенди, преведени на френски от Лидия Шишманова и отпечатани в Париж през 1896 г. от издателство Ernest Leroux. Те го вдъхновили да опознае по-добре Българската вяра, достигнала във Франция чрез богомилите.

През 2009 г., след като дълги години е преподавал философия, той издал 616-страничния си труд „Катарското богомилско християнство”, в него разкрива красотата и силата на богомилското живо християнско Слово, което е пробудило през Х и ХІ век цяла Европа. Отпечатал го със собствени средства, защото междувременно катарството е станало подтик за мощен туристически интерес към местата, където е било отстоявано, и френските изследователи от последните години все повече се стараят да „забравят” българския произход на учението.