Кюлче злато – Миодраг Ковачевич

София, наши дни. Докторантът Асен Григоров забелязва съмнителното поведение на научния си ръководител доцент Петров. Опи­тите му да намери обяснение на действията на доцента водят само до нови въпроси, което допълнително го мотивира. По същото време стар приятел моли Асен да му помогне с машинация в областта на нумизматиката. Ще постигне ли успех планът му някое от начинанията, или както винаги, когато танцуваш с дявола, можеш единствено да чакаш песента да свърши?

Знаеш ли какво е златото? Златото е чиста енергия. Ако го спечеля, си ушивам специален джоб на якето и ще си го нося винаги с мен. Кюлчето злато е нещо магическо. На това ме научи един авер, германец, Гюнтер. Той е от последния випуск германци от тогавашната ГДР, учили в България. Започнал е стоматология през 1989 и завърши през деветдесетте. Не бяхме се виждали почти 20 години, когато дойде пак в България. Спретнах му една програма, море, после София. Като влязохме в оня ресторант в японския хотел, щеше да припадне. Само жени, нагласени като за сватба. Нощният фолк-клуб обаче го довърши. Разплака се и вика: „Жан, ето това е моят живот, а ние там само си мислим, че живеем.“ Взех да го успокоявам, а той ме покани на гости. Верно, чисто и подредено, но голяма скука. И знаеш ли какво прави Гюнтер? Бачка непрекъснато и всичко, което изкара, го обръща в златни кюлчета. Монтирал е в бетона на основата на къщата си един сейф и го пълни със златото. Кюлче злато, това е паролата на утрешния ден.